Мохамад Алмагут – един от най-големите сирийски поети

Алмагут е роден през 1934 г. в сирийският град Салямия, област Хама и умира през 2006 г. Освен поезия, пише и проза. Има издадени 6 стихосбирки, 2 книги и множество пиеси. По негови произведения са заснети няколко филма и сериали, а също така и театрални постановки. В сатирата си той често тълкува социалните несправедливости. Но като всеки поет е посветил и стихове на любовта.

Легло под дъжда

Любовта е тъжни стъпки в сърцето
и скуката на есента в гърдите ми.
Хей, девойко, биеща камбаните от мастило в сърцето ми,
от прозореца на кафенето мярвам очите ти красиви.
От хладният бриз
усещам целувките ти по-силни от скалите.
Деспотична си ти, моя любов
и очите ти са като две легла под дъжда,
винаги до мен, моя кестенява богиньо.
Нека да съм песен в сърцето ти
и проза около гърдите ти.

Дай да видя любовта ти
как пее в леглото.
Аз съм бездомник с изгорели пръсти
и очи безразлични като блато.
Не ме упреквай, ако ме видиш замлъкнал или тъжен.
Защото те обичам, мой малък идол
обичам косата ти, дрехите ти и аромата на ръцете ти златни.

Бъди ядосана или щастлива моя любов.
бъди привличаща или студена, защото те обичам.

През очите ти щастливи
виждам селото ми и стъпките ми мрачни сред полята.
Виждам леглото си празно
и косата ти руса, спускаща се върху масата.
Затова, мой малък розов ангел, бъди състрадателна към мен.
Ще си тръгна след малко, самотен и изгубен
и стъпките ми мрачни
се обръщат към небето и плачат.

Превод: Мираж