Властта в Древен Египет

Счита се, че процесът на разслоение най-рано се развива на територията на Близкия Изток благодарение на плодордните почви, даващи предимство при обработката на земеделски култури. Една от най-старите държави е Древен Египет, където прииждането на Нил и развитието на земеделието изисква добре организирана мелиорация. Затова най-напред общините, а след това държавната власт в Египет поемат функцията за създаване, поддържане в ред и постоянно разширяване на напоителна мрежа. Възниква необходимостта и от териториално райониране. Появяват се области, окръзи и управители, които да поемат отговорността за правилното функциониране на напоителните мрежи.

През ок. 4000 г. пр. Хр. от множество малки териториални образувания – номи, възникват две големи политически обединения – Горен и Долен Египет. Създаването на единна държава се приписва на управника на Горен Египет Менес. В 28-23 век пр. Хр. се формира древно-египетската цивилизация. Единството на Древния Египет се въплъщавало във властта на неограничения властелин на цялата страна. Фараонът бил глава на култа към всички богове в Древния Египет, като самият той е бил считан за бог. Израз на това става строителството през периода на пирамидите – гробници на фараоните Джосер, Снофр, Хеопс (Хуфу), Хефрен (Хафра) и Микерин (Менкаур). Нараства значението на хелиополския култ към бога-слънце Ра, а фараоните се наричали негови синове.

През 23-21 век Древният Египет се разпада на множество номове. Новото държавно обединяване на Древния Египет започва с нарастването на силите на номарсите в Среден Египет, а в последствие на управляващите южния град Тива. Тиванският фараон Ментухотеп I става владетел на обединен Древен Египет. През 21-18 век за покровител на фараоните е обявен бог Амон. Аменемхет I премества столицата от Тива в Иттауи във Файюмския оазис. Следва нов разпад на Древния Египет.

През 18-16 век Древен Египет е завладян от азиатските владетели — хиксосите, които завземат властта в Долен Древен Египет и правят град Аварис своя столица в източната част на делтата на р. Нил. Да премахне владичеството на хиксосите успява Яхмос I. Преследвайки ги, той нахлува в Палестина и Сирия. Приемниците му завладяват Палестина, Финикия, Сирия, а страната Куш до 4-тия нилски праг става провинция на Древния Египет.

Превръщането на Египет в „световна” държава е следствие на времето на великите завоевания, започнали около 1500 г. пр. Хр. Фараон Тутмос III повече от 15 пъти повеждал войската си към Западна Азия.  Владенията на египетското царство се простирали от север на юг в протежение на 3500 км и вкл. В себе си територии като Нубия, Сирия, Финикия.

Статуя на Аменхотеп III

При Аменхотеп III Египет достига своето величие. От провинциите си в Азия и в страната Куш, Древният Египет получава като данъци дървесина, мед, олово, сребро, както и животни, роби, вино, бижута, слонова кост. От страната Пунт, където царица Хатшепсут изпраща експедиция, в Древния Египет пристигат благовония. През този период армията става редовна. Религиозната реформа на Аменхотеп IV (Ехнатон) провъзгласява култа към единен за всички египтяни бог Атон (слънчевият диск). В чест на този бог се строи нова столица – Ахетатон. След смъртта на Ехнатон през 1335 г. пр. Хр. почитането на целия пантеон египетски богове е възстановено и Тива отново става столица на Древния Египет. Увлеклият се по религиозната реформа Ехнатон бил изоставил държавното управление, а упадъкът на държавата продължава и след смъртта му. Към 1290 г. пр. Хр. фараонът Рамзес II възстановява могъществото на Древния Египет. Той води продължителна и упорита борба с хетите и техните сирийски съюзници. Столица на страната при Рамзес II става град Пер-Рамзес, построен на мястото на Аварис.

Върховенството принадлежало на фараона, който бил едновременно главен администратор, главнокомандващ армията, главен съдия и върховен жрец.  Той бил почитан като бог. Всички по-значими мероприятия се осъществявали по нареждане на фараона – религиозни празници, строителни и наводнителни работи, търговски експедиции, военни походи. До такава степен бил значим като бог фараонът, че дори било забранено да се произнася името му, затова и той бивал наричан Голям дом, което всъщност означавала думата фараон.   Египет разполагал с изключително добре развит административен апарат, обединен около фараона. Везирът, или първият след фараона,  първия сред висшите служители по принцип,  се избирал от средите на царското семейство, измежду потомците на върховния владетел; от семейството на фараона се избирали и представителите на висшата администрация, съдиите, жреците,  военачалниците. За записването на протоколи, за уреждането на търговски и имуществените отношения са били ползвани специални писари.

Собствеността над земята била няколко вида – държавна, храмова, частна и общинска. Египтяните са притежавали и движимо имущество – роби, инвентар и др.

Египет провеждал активна външна политика, поради което поддържал значителна армия, формираща се от два източника – царски набор от свободното население и наемници чужденци.  При големи военни походи войската оглавявал сам фараона, а за вътрешни нужди съществувала полиция, набирана из редиците на нубийските негри.

Източници на правото в Древен Египет първоначално били обичаите. С развитието на държавата се установява законодателната дейност на фараоните.  До днес няма намерени законници и сведенията за правото са кратки.

Можели да бъдат осъществявани няколко вида сделки със земя: дарение, продажба, предаване в наследство. В частна собственост имало и движимо имущество – роби, също и добитък, подобно на други държави от древността.

За древен Египет било характерно високото положение, което заемали жените в семейството. Бракът се сключвал под формата на договор между мъжа и жената. Донесеното от жената оставало нейна собственост, като била допускана и възможността цялото имущество на семейството да придобие жената. Разводът бил право на свободен избор и за двете страни. И мъжът и жената можели да оставят завещание.

В древен Египет различавали следните престъпления:

1) срещу държавата – измяна, заговор, метеж, разгласяване на държавни тайни;

2)  религиозни – убийство на свещени животни, магьосничество;

3) против личността – убийство, отказ от оказване на лекарска помощ при смъртноболен;

4) против собственността – кражба и др.;

5) престъпления против честта и достойнството – прелюбодеяние, изнасилване.

Основна цел на наказанията била да предизвикат страх. Изпълнявали се различни наказания с телесна повреда, смъртна присъда, затвор, продажба в робство, глоби. Процес се започвал по жалба на потърпевшия. В качеството на доказателства се използвали свидетелски показания, допускали се и мъчения. Делопроизводството се записвало.

Тук можете да видите подробна хронолгия на египетските владетели през историята.

Автор: К. Шопова