Архиви
Арабско културно наследство в Сицилия
Разхождайки се из улиците на село в Южна Сирия внезапно си помислих колко много пейзажът напомня на Южна Италия. После се сетих за вендетата – това кръвно отмъщение, което понзаваме от западното кино и почти 100 % -вия му аналог в Сирия. И днес дори не спирам да правя паралел с двете страни, който се оказва напълно исторически обоснован…
Но не само кръвното отмъщение и архитектурата с атчоките, в които се допират арабската и отчасти италианската култура.
Арабското присъствие в Средиземноморието стигнало разбира се и до Сицилия, която освен, че се намира срещу днешна Либия (в миналото Триполитания), била арена на противоборство между арабските племена и Византия. Днес сицилианците възприемат откъса от своята история, свързан с арабите много позитивно, отдавайки им дължимото при израждането на градове, села, земеделие, архитектура и цялостната сицилианска култура.
От 827 до 1061 г., Сицилия е под арабско владичество. Това е период, определян като време на просветление, чиито културни, социални и икономически реформи имат дълбоко и дълготрайно влияние, усещащо се все още днес.
Арабското управление в Сицилия преминава под властта на три Северно -африкански династии: Ал Агалиби, династия на Фатимидите, чиято столица била Кайро, и Калбиди. Островът е разделен на три административни области, чиито имена оцелеят и до днес: Вал ди Мазар, Вал ди Ното и Вал ди Демоне. Думата вал се счита, че не е прозводно на долина, а на староарабската дума за провинция Уаел.
Тъй като в този период арабската цивилизация е била в разцвет, Сицилия се възползвала добре от напредничавите идеи на арабите.
Те създали копринената индустрия в Сицилия, подобрили земеделието като създали множество напоителни системи, като някои канали (qanats) все още напояват град Палермо, както и го обогатили със засаждането на ориз, захарна тръстика, памук, портокали и други цитрусови плодове. Освен това внесли в Сицилия и бадеми, анасон, кайсии, ябълки, канела, шам-фъстък, нар, шафран, сусам, спанак и диня. Днес стафидите и кедрови ядки са от основно значение за множество рецепти за тестени изделия и риба. Сорбета и granitas също се дължи популярността си на Северна Африка. Гроздето Zibbibo (забиб на арабски означава стафида), което се използва, за да се приготви виното Passito di Pantelleria, е въведено от арабите. Виното се приготвя от изсушеното грозде. И ако всичко това не е достатъчно, сицилианските араби са първи, които започнали масово производство на сухи тестени изделия – предприятие от огромно значение за света като цяло! Сведенията за араби, произвеждащи изделията, наречени фитрия (от фатр – питка, закуска – в началото нарязан на ивици арабски хляб), по начина, познат днес, са може би първите известни писани извори за тези обожавани по света и удобни за всяка домакиня вкусотии.
В съвременното изследване на сицилианската кухня се счита, че именно тези продукти са силно повлияли нейното изграждане, както и че някои от най-популярните сицилиански рецепти дължат своето съществуване на арабския период. Една от най-любимите рецепти в Западна Сицилия е и кус кусът, на който има посветен дори фестивал. Всяка година през семтември морското градче Сан Вито ди Капо става домакин на Международния Фестивал на Кус куса.
Както се вижда, за познавачите, интериорът е в напълно арабски стил
Никъде е усещането за арабска Сицилия не е по-живо, отколкото на местните пазари в Палермо. Въпреки, че броят им е намалял заради новото градско палниране, оцелелите, особено тези Капо и Баларо са истински аналог на суковете (сук на арабски озн. пазар) от Северна Африка и Близкия Изток. Ако някой се разходи из тези пазари, илюзията е пълна – начините за водене на търговия, гледките и миризмите, всичк0 напомня на арабския свят.
Пазарите не са единствените, които са запазили жива следа от миналото. Много имена на улици са все още разпознаваема арабски, а в някои случаи не само оригиналното име, но и функция им е запазена. Мястото на парфюмеристите и бакалите носи същото име като през девети век. Арабите го наричали suq ал-’attarin (от оттор – парфюм), на пазара на парфюмеристите, и е разположен в близост до джамията на Ибн Сиклаб.
Отражението на арабската култура проличава и в езика, където все още съествуват множество арабски думи. Към тях принадлежи както казахме, думата кантас (канал), и дори думата мискин, която се уптребява и в България, за да определи дадена личност като лош, нещастен човек.
Където и да отидете в Сицилия, ще попаднете на градове и села, носещи имената с арабски произход: Caltagirone, Caltanisseta, Caltabellotta и Caltavuturo всички произлизат от арабската дума кала за замък; жибел в Mongibello, Gibilmanna и Gibellina означава планински места (от думата жабал – планина); Regalbuto, racalmuto и Regaliali произтичат от рахл , което означава, район или село.
Карта с арабските имена на сицилианските градове и селища
Ал Кантара е пък името на река в източната част на Сицилия и означава “мост” на арабски език.
Норманите, завзели Сицилия силно се възхищавали арабската архитектура, и дори продължили да използват арабски архитекти, художници и занаятчии за своите нови конструкции. В резултат на това няколко църкви в Палермо били увенчани с червени куполи или покрити в декоративното арабско изкуство (катедралата Палатина в Палермо и катедралата на Монреале са два чудесни примера). А замъците ди Сизи и Ла Куба в Палермо са изградени в чист фатимидски стил, заобиколени от арабски градини.
Църква в Палермо
Любопитно: Един от известните холивудски актьори Джон Турторо, е с арабско-сицилиански произход.
http://www.thinksicily.com/guide-to-sicily/sicilian-history/the-arabs-in-sicily.aspx#.T7IEfuhUySp
