Архиви
Арабско културно наследство в Сицилия
Разхождайки се из улиците на село в Южна Сирия внезапно си помислих колко много пейзажът напомня на Южна Италия. После се сетих за вендетата – това кръвно отмъщение, което понзаваме от западното кино и почти 100 % -вия му аналог в Сирия. И днес дори не спирам да правя паралел с двете страни, който се оказва напълно исторически обоснован…
Но не само кръвното отмъщение и архитектурата с атчоките, в които се допират арабската и отчасти италианската култура.
Арабското присъствие в Средиземноморието стигнало разбира се и до Сицилия, която освен, че се намира срещу днешна Либия (в миналото Триполитания), била арена на противоборство между арабските племена и Византия. Днес сицилианците възприемат откъса от своята история, свързан с арабите много позитивно, отдавайки им дължимото при израждането на градове, села, земеделие, архитектура и цялостната сицилианска култура.
От 827 до 1061 г., Сицилия е под арабско владичество. Това е период, определян като време на просветление, чиито културни, социални и икономически реформи имат дълбоко и дълготрайно влияние, усещащо се все още днес.
Арабското управление в Сицилия преминава под властта на три Северно -африкански династии: Ал Агалиби, династия на Фатимидите, чиято столица била Кайро, и Калбиди. Островът е разделен на три административни области, чиито имена оцелеят и до днес: Вал ди Мазар, Вал ди Ното и Вал ди Демоне. Думата вал се счита, че не е прозводно на долина, а на староарабската дума за провинция Уаел.
Тъй като в този период арабската цивилизация е била в разцвет, Сицилия се възползвала добре от напредничавите идеи на арабите.
Те създали копринената индустрия в Сицилия, подобрили земеделието като създали множество напоителни системи, като някои канали (qanats) все още напояват град Палермо, както и го обогатили със засаждането на ориз, захарна тръстика, памук, портокали и други цитрусови плодове. Освен това внесли в Сицилия и бадеми, анасон, кайсии, ябълки, канела, шам-фъстък, нар, шафран, сусам, спанак и диня. Днес стафидите и кедрови ядки са от основно значение за множество рецепти за тестени изделия и риба. Сорбета и granitas също се дължи популярността си на Северна Африка. Гроздето Zibbibo (забиб на арабски означава стафида), което се използва, за да се приготви виното Passito di Pantelleria, е въведено от арабите. Виното се приготвя от изсушеното грозде. И ако всичко това не е достатъчно, сицилианските араби са първи, които започнали масово производство на сухи тестени изделия – предприятие от огромно значение за света като цяло! Сведенията за араби, произвеждащи изделията, наречени фитрия (от фатр – питка, закуска – в началото нарязан на ивици арабски хляб), по начина, познат днес, са може би първите известни писани извори за тези обожавани по света и удобни за всяка домакиня вкусотии.
В съвременното изследване на сицилианската кухня се счита, че именно тези продукти са силно повлияли нейното изграждане, както и че някои от най-популярните сицилиански рецепти дължат своето съществуване на арабския период. Една от най-любимите рецепти в Западна Сицилия е и кус кусът, на който има посветен дори фестивал. Всяка година през семтември морското градче Сан Вито ди Капо става домакин на Международния Фестивал на Кус куса.
Никъде е усещането за арабска Сицилия не е по-живо, отколкото на местните пазари в Палермо. Въпреки, че броят им е намалял заради новото градско палниране, оцелелите, особено тези Капо и Баларо са истински аналог на суковете (сук на арабски озн. пазар) от Северна Африка и Близкия Изток. Ако някой се разходи из тези пазари, илюзията е пълна – начините за водене на търговия, гледките и миризмите, всичк0 напомня на арабския свят.
Пазарите не са единствените, които са запазили жива следа от миналото. Много имена на улици са все още разпознаваема арабски, а в някои случаи не само оригиналното име, но и функция им е запазена. Мястото на парфюмеристите и бакалите носи същото име като през девети век. Арабите го наричали suq ал-’attarin (от оттор – парфюм), на пазара на парфюмеристите, и е разположен в близост до джамията на Ибн Сиклаб.
Отражението на арабската култура проличава и в езика, където все още съествуват множество арабски думи. Към тях принадлежи както казахме, думата кантас (канал), и дори думата мискин, която се уптребява и в България, за да определи дадена личност като лош, нещастен човек.
Където и да отидете в Сицилия, ще попаднете на градове и села, носещи имената с арабски произход: Caltagirone, Caltanisseta, Caltabellotta и Caltavuturo всички произлизат от арабската дума кала за замък; жибел в Mongibello, Gibilmanna и Gibellina означава планински места (от думата жабал – планина); Regalbuto, racalmuto и Regaliali произтичат от рахл , което означава, район или село.
Ал Кантара е пък името на река в източната част на Сицилия и означава “мост” на арабски език.
Норманите, завзели Сицилия силно се възхищавали арабската архитектура, и дори продължили да използват арабски архитекти, художници и занаятчии за своите нови конструкции. В резултат на това няколко църкви в Палермо били увенчани с червени куполи или покрити в декоративното арабско изкуство (катедралата Палатина в Палермо и катедралата на Монреале са два чудесни примера). А замъците ди Сизи и Ла Куба в Палермо са изградени в чист фатимидски стил, заобиколени от арабски градини.
Любопитно: Един от известните холивудски актьори Джон Турторо, е с арабско-сицилиански произход.
http://www.thinksicily.com/guide-to-sicily/sicilian-history/the-arabs-in-sicily.aspx#.T7IEfuhUySp






