Дърварят и синът му

Живял някога един беден човечец, който си изкарвал прехраната като дървар. Заедно с него живеел синът му, който бил мързелив  и всичките опити на бащата да го научи на работа и да го вкара в правият път били неуспешни, което носело дълбока мъка и притеснения на  дърваря. Той винаги повтарял, обръщайки се към сина си:

- От теб човек няма да излезе.

Това изречение много дразнело сина.

Един ден на сина му писнало да слуша наставленията и упреците на баща си за безотговорните му постъпки и решил да напусне бащиния дом и да се отправи на където му видят очите и където няма да има кой да му държи сметка за постъпките. Взел със себе си каквото намерил за ядене и тръгнал по горските пътеки, които го отвели до едно селище. Там синът седнал на един ъгъл да си почине, да похапне малко от яденето, което взел със себе си от бащиният дом и тогава чул един глас да вика:

- Чуйте, хора, и нека този, който е чул да предаде на останалите! Нашият султан ще даде голяма награда на този, който успее да излекува  единствената му дъщеря, с лечението на която дворцовите лекари не са се справили.

Това съобщение заинтересувало сина на дърваря, който въпреки, че бил мързелив, поради това че израстнал в гората и наблюдавал баща си как събира  билки за различни болести, се бил научил да разпознава билките и въздействието им.

Момакът забързал към двореца и поискал да го заведат при болната. След като го завели и той я прегледал, казал че може да я излекува, но има само условие – като оздравее принцесата да го оженят за нея.

Когато чул условието, султанът побеснял и поискал да се отсече главата на сина на дърваря, но съветниците му го спрели с думите:

- Султане, ако този момък успее да излекува дъщеря ти от смъртоносната болест, то той е по-умен и опитен от останалите лекари и заслужава да бъде назначен за главен царски лекар, а това знаи, че ще получи титла и положение и ще може да се ожени за дъщеря ти.

Султанът се замислил над думите на съветниците си и ги намерил за логични и понеже нямал друг изход се съгласил на условието.

Синът на дърваря успял да излекува принцесата, станал царски зет и заживял в охолство. След няколко години султанът умрял и синът на дърваря заел неговото място като султан. Още в първият ден на управлението си новият султан си спомнил баща си, упреците му и изречението което винаги му повтарял, че от него няма да стане човек. Повикал охраната си, описал им как да стигнат до бащината му къща и им поръчал да доведът баща му, унизен и завързан за опашката на магаре.

След няколко дена унизеният и уморен дървар се изправил пред новият султан, тогава двамата се погледнали един дру, но погледите им били различни – на сина  изпълнен с горделивост,а на бащата със съжаление и тъга, за това в което се е превърнал синът му.

Султанът прекъснал тежкото мълчание, което се е било възцарило с думите:

- Ти винаги казваше, че от мен няма да стане човек. А виж сега, аз съм султан.

Тогава бащата отговорил със сълзи в очите:

- Сине, аз не ти акзах, че няма да станеш султан. Аз ти казах, че няма да станеш човек, защото ако беше човек  нямаше да постъпиш така с баща си!

Автор: Мираж