Мона Хатум

Мона Хатум е родена в Бейрут, Ливан, през 1952 г. Родителите й са от Палестина. Въпреки, че е родена в Ливан, тя не се самоопределя като ливанка. “Моето семейство е палестинско. И както по-голямата част от палестинците, които станаха изгнаници в Ливан след 1948 г., ние не можахме да получим ливански карти за самоличност. “, казва тя.

В началото баща й се противопоставя на желанието й да учи изящни изкуства с мотива, че й трябвала истинска професия. Най-голямо насърчение за таланта си тя получава от учителя си по рисуване, който нарича една от нейните детски картини “шедьовър”. В последствие тя записва Графичен дизайн и стъпката към изкуството е направена.

По време на нейно посещение в Лондон през 1975 г., избухва гражданската война в Ливан и Мона се превръща за втори път в изгнанница. Тя остава в Лондон, където учи в University College между годините 1975 и 1981 г.

Мона става известна благодарение на серия си арт инсталации.

В някои от тях художничката превръща редица обичайни за ежедневието предмети като детски креватчета или прибори в чудовищни по размери, плашещи и опасни такива вещи.

По-ранните й творби са с политически окраски, и касаят и човешките взaимоотношения – как те зависят от класа, раса и културни различия. В изложбите си тя поставя акцент и върху човешката уязвимост от инстиуциионалната власт. Затова и инасталациите й често изглеждат провокативни, чрез тях тя изразява чувстовото на гняв, натрупващо се в човека в борбата му с бюрокрацията, властта, проблемите на феминизма и за нея на един по-късен етап натрупан вследствие на взаимоотношенията на Запада с “Третия свят”, където са нейните корени.

В началото на творчеството й тя самата взима участие в инсталациите, които прави, използвайки собственото си тяло за проводник на дадено послание. Една от изложбите й в ранния период предствалява самата Мона, затворена в стъклен куб, в който нито може да се изправи тъй като няма място и в който тя демонстрира ограниченията като се докосва с оцветените си пръсти до стъклото. Изложбата е била озвучена с революционни песни, както и традиционни арабски песни. Според критици тази инасталация е пряка препратка към положението в Палестина и алегорично описва ограниченията на хората. Затова тя казва, че това е начинът й като жена от “Третия свят” и като палестинка, която същевременно живее на Запад, да излезе от рамките на ежедневния живот и да покаже на хората упоритата борба на своите сънародници за ежедневно оцеляване под обсада.

Куфия - традиционната палестинска кърпа за глава, но с втъкани в нея човешки коси.

Това е припомняне, че културата е жива и диша, възникнала от и за човека.

С времето  инсталациите й стават по-изчистени и вече без нейно участие, но отново носят силни послания като например Висящата градина, състояща се от чували, пълни с непокълнал райргас и подредени като барикада, от които по време на изложението пораства трева като символ на силата на живота над разрушенията.

В инсталациите No Way и No II Way (1996) тя запушва дупките на домакинска цедка и гевгир с метални болтове, така, че тези обекти двусмислено да напомнят оръжия (боздуган и мина). Според авторката творбата й е вдъхновена от пребиваването й в Ерусалим като резултат от честото и неочакванo затваряне на пътищата от военна полиция в този град.

В инсталацията Мисба (от арабски – фенер) в изчистено бяла стая акцент е фенерът от месинг, който пръска светлина въртейки се и под формата на звезди и войници, които непрекъснато се смаляват и увеличават, може би напомняйки, че дори малките невинни на пръв поглед детски играчки войници не са невинни всъщност. Звездите с тяхното размазване приличат на експлозии.

Инсталацията “Добре дошли” (Welcome) представлява гигантска изтривалка, на която пише това послание, но всъщност тя се състои от стоманени гвоздей и съвсем не предразполага към Добре дошли.

Това са само част от най-провокативните й инсталации, като те далеч не изчерпват оригиналния й начин да изразява своите емоции. Повече за нейните изложби можете да прочетете на сайта http://www.whitecube.com/artists/hatoum/texts/31/.

Авторката има редица международни награди и е тазгодишната художничка, която получи престижната награда за изкуство  ”Хуан Миро”.

Източници:

http://www.female-artists.net/mona-hatoum.html и др.