Алжирска поезия с Иман

Поетесата е млада, на 20 г. и в момента следва в университет.

Тъжната ми новела

Обръщам страниците на тъжната ми новела,
търся себе си между буквите
и мечтите си, прострени между лавиците.
Oтворих  лавица
и тя се изпълни с хиляди
натрупвани мъки.

***

Верността умря

След като умря
на Земята верността,
настъпих сърцето си.
Nаучих го да бъде безралично,
убих в него всички чувства,
тази сляпа доброта.
Tъмнина покри всички сърца
и от чистота вече няма полза.
И защото пътя на любовта
по начало е чистота и невинност,
тя реши да напусне играта,
уморена от живота.

***

Аз съм такава

Аз съм такава, приятелю, наречи ме както искаш.
Момиче, подвластно на нравите и обичаите,
така аз живея както искам.
Мечтите ми ме правят по-голяма
и в тях са престола ми, царството ми и робите ми
и в тях всичко ме вика от далеч
да управлявам както тъй както сърцето ми копнее.
В живота ми нова мечта
се ражда и расте в упоритото ми сърце.
Животът ми е новела, която покрих с цветя.
Засадих я и я поливах с любов, за да  се разпростре
да разпространи аромата и магията  си в света.
Обградих сърцето с бодли, които обещанията не могат да преминат.
Така че приятелю не ми давай обети
достатъчна ти  е честта, че присъстваш в моя свят.
Не искам  да се кланяш
пред престола ми или да преминаваш през измеренията.
Бъди с мен в мислите ми, не искам нищо повече
защото приятелю, аз съм момиче подвластно на нравите и обичаите.

***

Любими, не се изненадвай

Тежи ми любовта ти, но това да си далече ми тежи повече.
Не знам дали обичам това или онова
обаче знам, че бягам от нещо.
И знам, че искаш сърцето ми
обаче, ти не искаш да се изморяваш.
Страховете ми изглеждат нормални
защото сърцето ти не за първи път обича
а сърцето ми, още не е пробвало (любовта).
Любими, не се изненадвай.
В любовта женската логика е странна.

Превод: Екип