Приказката за цар Шархабил и щрауса

Живял някога един цар, който се казвал Шархабил и притежавал дарбата да разговаря с птиците. Веднъж се случило така,че жената на царя две вечери подред не можела да заспи, умората покрила лицето й и Шархабил я попитал:

- Какво ти е, скъпа съпруго? Защо лицето ти е така изтощено?

- Ох, от два дена не съм спала. Моля те, намери ми лек.

Царят извикал най-добрият лекар в царството, той прегледал царицата, а след това се доближил до леглото й, прекарал ръце по него и  казал:

-  Възглавницата е причината за безсънието.

- Възглавницата?! – възкликнала царицата.

- Да, царице. Аз препоръчвам да я смените с по-мека, напълнена с птичи пера.

Царицата, като чула това, казала:

- Това е повече от лесно. Мъжът ми може да говори с птиците, ще го помоля да говори с тях и да поиска от всяка птица по три меки пера. Така ще съберем пера за мека възглавница, на която да спя спокойно.

Царят чул разговорът между жена му и доктора, отишъл в тронната зала и повикал умният бухал.

Дошъл бухалът и царят му разказал за жена му и какво и препоръчал доктора, като каазал също така и че ще бъде вечно задължена на бухала ако му помогне.

Бухалът, след като чул молбата на царя си, ококорил очите и казал:

- Добре, ще ти помогна.

А след това разтворил криле и полетял към гората.

Докато летял към гората бухалът си мислел как да накара птиците да дат по три пера, защото всяка птица си обичала перата и не се разделяла лесно с тях.

След дълго мислене бухалът решил да вземе всичките пера само от една птица като по този начин хем ще спази обещанието си към царя, хем всички птици в гората, освен една  ще са му благодарни. Обаче се запитал коя да е тази птица и как ще успее да я убеди?

Минали две нощи в размисъл и най-накрая бухалът се сетил – това е щраусът, той е голяма птица, има много пера, които са и меки.

Бухалът полетял към щрауса и го поканил да си поговорят на едно кедрово дърво близо до един извор.

- Здравей, щраусе. Как си, какво ново има?

- Здравей, бухале. Аз съм добре, а ти как си, разкажи ми някоя приказка, защото както е известно в гората ти си най-добрият разказвач на приказки.

- Благодаря за комплимента, но сега мислите ми са заети с други неща-отговорил бухалът.

- Кажи за Бога, какво те тревожи?

Тогава бухалът започнал:

- Да ти кажа честно, ние птиците живеем в гората отдавна, но през повечето време не можем да постигнем единомислие поради факта, че нямаме цар. Затова аз, като мъдреца на гората, реших да те предложа за цар на птиците, ти си голяма птица, имаш много пера.

- О, не – казал щрауса – аз съм срамежлив.

- Не, ти притежаваш много достойни черти, но има едно условие. Всеки цар трябва да покаже, че е безкрайно щедър към поданниците си.

Щраусът се замислил и попитал:

- А аз какво да дам, като нямам нищо?

- Как така няма какво да дадеш, имаш прекрасни пера, раздай ги.

- Да си дам перата ли чух? – стреснал се щраусът.

Бухалът отговорил съвсем спокойно:

- Да,правилно си чул.

- Странно, как ще си дам перата? Ще остана гол, а това е срамно.

Бухалът продължил да го убеждава:

- И какво от това, на главата си ще носиш корона и всички ще ти се кланят, а и на мястото на старите пера ще ти поникнат нови, по-хубави и и то от тези, които ще дадеш.

Щраусът пак се замислил над думите на бухала и в крайна сметка се решил да си даде перата.

Бухалът започна да го скубе, а щраусът викал от болка:

- Ай, ох, ай, ох, ай.

След като откъснал и последното перо от щрауса, бухалът отлетял към цар Шархабил.

- Здравей, царю.

- Здравей и на теб бухале. Справи ли се със задачата?

- Да, перушината е под голямото кедрово дърво, до извора. Но побързай преди да духне вятър и да ги отнесе.

Отишъл царят, видял перушината и казал:

- Какво е това, тук има само пера от щраус, къде са перата на другите птици?

- Бог да те благослови царю, но кой предпочита перата на врабчетата или на синигера пред тези на щрауса, неговите пера са най-меките.

Тогава царят заповядал на стражите си да съберат всичките пера и да ги занесат на жена му.

А в това време дошъл щрауса и попитал:

- Бухале, каза ли на другите птици за щедрото дарение, което направих?

Бухалът се разсмял и казал:

- Да, дарението ти смая птиците, но те казаха: Вярно, че щраусът е голям, но това не стига. Ние искаме нашият цар да е умен и с мъдрост да разрешава проблемите.

Щраусът се засрамил от глупостта си и затова си заровил главата в пясъка.

Превод и редакция: Мираж