Женски занаяти от старо време в Дамаск
Едно време жените в Дамаск не можели да излизат свободно без да поискат разрешение от баща си, брат си или съпруга си. Мъжете, които са считали, че издръжката на семейството е тяхно задължение, са позволявали на жените и то само в случай на крайна нужда, да работят определени уважавани в обществото занаяти.
Такава е била например Акушерката – даия или кабаля. По онова време е било рядкост доктор да изражда родилка и акушерката е ходила по домовете да води раждането. Професията се е предавала от майка на дъщеря или пък ако няма дъщеря старата акушерка обучавала друго момиче. Всяка махала си имала своя акушерка, която всички познавали и дори и посреднощ родилка да получи контракции, мъжът й отивал да я доведе.
Когато влезнела при родилката, акушерката поръчвала да и донесат топла вода и с примитивните си инструменти, като стол за раждане, който е носила със себе си. Тя преглеждала родилката и водила раждането. След като бебето се е родяло, мъжът давал на акушерката определна сума в зависимост от материалното си положение и от пола на бебето, а ако бил много беден можело и да не плати, а да даде скромен подарък.
Освен раждането, акушерката изпълнявала и другите функции на акушер-гинеколозите – удостоверявала девственост и бременност, лекувала и леки форми на стерилитет.
* Телячка – албаляля. Работила в женската баня към пазара. Отговаряла за къпещите се, носила им вода за пиене,и зтривала ги е и ги е сапунисвала. Тази професия изисквала добро здраве и бързина, защото на телячката й се е налагало често да преминава от топлото вътрешно към студеното външно отделение на банята. С тази професия се занимавали най-вече жени в крайна нужда, защото от това не се печелило много. Бакшишът който получавали не бил задължителен за клиентките и понякога тези работещи в баня в беден квартал или не получвали допълнитлни пари или пък тези, които получвали били много малко. Изключение били телячките от баните в богатите квартали, тъй като богатите жени винаги давали добри бакшиши.
* Готвачка – жените в богатите семейства не готвели, затова всяка си наемала готвачка, било то да живее в къщата или пък тя ходила само да приготви яденето. На готвачката се плащало накрая на седмицата като освен това тя се хранила от храната, която приготвяла, а ако не живеела в къщата, то й се полагало да занесе храна в дома си.
* Алхъжа – някогашният вариант на детска градина. Жената обучавала малките момиченца и момченца на четене и писане в една от стаите на дома си, пригодена специално за това. Уроците са започвали сутрин и продължавали до обед или до вечерта за децата на жените, които са прислужвали по домовете. В последният ден от седмицата децата носили на своята учителка уговорената за обучението сума.
* Шивачки – някои от шивачките не само кроили и шиели дамски дрехи по последна мода, но и си взимали ученички, които да обучават в занаята. Това е била една от най-доходоносните женски професии, особенно за тези, които са обучавали.
Също така имало и жени, които са се занимавали с фризьорство като не са работили по домовете си, а са били викани от семействата, които имали някакъв повод като сватба или годеж например.
Автор: Мираж
Posted on 30.12.2011, in Сирия and tagged арабски бит, жените в старото арабско общество, стар арабски бит, традиционни занаяти за жени. Bookmark the permalink. 2 Коментара.

Много интересно. Бих искала да попитам дали плетенето е разпространено сред арабките като хоби или занаят? аз от скоро се научих да плета и сега не мога да се откъсна
Направих и блог за личното ми торчество, ако искате присъединете се или поразгледайте http://knitting-kingdom.blogspot.com/
Честно казано сред моите редонини в селото не, но пък бродирането на възглавници и покривки с ислямски шарки да. Има линк с такива бродерии в дясната колона на сайта.