Продавач на вода или “краб” – една от изчезващите професии

От 10 часа сутринта в близост до фонтана на улица “Мохамад пети” в столицата на Мароко, под палещите лъчи на слънцето можете да срещнете Аиса Тамим. Той е един от последните продавачи на вода, може да го познаете по ярко червената му галабия, традиционнaта марокански  бродирана шапка, медния звънец и кожена чанта, в която прибира това, което му плащат за водата неговите съграждани. На другата  си страна,  носи мех от козя кожа, снабден с меден кран.

Аиса е единственият от продавачите на вода, който се е съгласил да разкаже за себе си и за професията си, въпреки че самият той също не обича журналистите, за които казва, че търсят само своята изгода, получават това за което са дошли, без да оставят нищо на продавачите.

Ето какво разказва той:

“Роден съм през 1963 г. и вече повече от 30 години се занимавам с този занаят. Започнах да навлизам в тънкостите му още преди да навърша 18 години. Обиколил съм Мароко от север на юг, като откъдето съм минавал съм утолявал жаждата на хората”. Аиса по време на пътуването си е научил всичките марокански диалекти, запознал се е с традициите и обичаите на различните марокански градове – Загора, Танжер, Маракеш, Надор, Рабат и Алрашидия, като добавя, че тогава за него пътуването е било страст.

Докато разказва, към него се приближава едно от децата играещи футбол наблизо и  иска чаша вода, след като я изпива благодари на продавача и отива да продължи с играта.

След като детето се отдалечава, Аиса продължава с разказа си:

“Тази професия не носи много пари, а аз съм единственият представител на семейството, който се занимава с това. Научих занаята в Маракеш като учители ми бяха едни от най-старите и добри продавачи на вода”.

После още веднъж повтаря, че вече повече от 30 години се занимава с това. В гласа му се долавя нотка на съжаление, но след това добавя, че за нищо не съжалява, все пак това е професията, която го е издържала през тези години.

В Сирия еквивалент на продавачите на вода са продавачите на сок от лакрица или сок от тамаринд.

Срещат се най-вече в старинните пазари, които се посещават и  от  чужденци. Можете да ги познаете по облеклото – везани потури, риза и елече и фес на главата. На гърба си носят меден съд, в който е сока, снабден с дълъг и извит чучур, а на кръста си имат специален колан с отделения за чаши. За да изсипе сока в чашата, продавачът се накланя напред и от дългият чучур потича разхладителната течност. Продавачите са усмихнати и любезни, със сигурност ще успеят да привлекат вниманието ви.

Но ако не искате да си купите вода или сок от уличните продавачи, може да се снимате с тях. И не забраявайте да оставите нещо – не коства много да се запази тази традиция, която допринася за самобитността, нали?:)

Автор: Мираж