Другото лице на Египет

Безспорно Египет е една от най-популярните туристически дестинации в света. Милиони туристи се стичат там всяка година – авантюристи, поклонници на слънцето и морето, младоженци на меден месец, семейства с деца, хора на всякаква възраст и с различно социално положение. С хилядолетната си история и неповторимата екзотика на Ориента  Египет предлага по нещо за всеки.

Много от посетилите веднъж страната остават очаровани и се връщат (или биха искали да го направят) отново и отново.
За други обаче културният шок и най-вече безбройните досадни продавачи на сувенири, разходки с камили и магарета, екскурзоводи, просещи босоноги деца и ухажори са ужасно изпитание за нервите и се заричат кракът им да не стъпи повече там. Един египетски министър на туризма казва, че не тероризмът е заплаха за туристическата индустрия в страната, а тълпите от невероятно досадни „преследвачи” на туристи. Тези обаче, които успеят да преодолеят досадниците и проявят искрен интерес освен към слънцето, историческите монументи и коралите, към местните хора, неминуемо ще се „сблъскат” с египетското чувство за хумор. Египтянинът е известен със своето саркастично и често цинично чувство за хумор. Ако няма друг обект на своите шеги, той се шегува със себе си.

Но отвъд примамливата за туристите фасада се крият множество проблеми, най-вече за самите египтяни.

Общият брой египтяни (вкл. и живеещите в чужбина) е около 76 милиона. Египетско бебе се ражда на всеки 23 секунди,  населението на Кайро в момента е около 20 милиона (в сравнение със само половин милион в началото на 20-ти век) и милион и половина бежанци от Судан и Ирак, както и поне един милион египтяни, които ежедневно идват в града за уреждане на различни дела (Кайро е абсолютният център на държавно управление).

Гостоприемството на египтяните е пословично… но в днешно време спонтанната покана за гостуване е по-скоро рядкост. Това е така, защото ако ви поканят да им гостувате, домакините се чувстват длъжни да ви нагостят само с най-доброто…а то струва пари…Много семейства нямат достатъчно, за да нахранят дори децата си.

Само през 2007г. цените на храните са се повишили с 25 процента, докато нивото на заплатите е непроменено от поне десет години насам. Заплатата на един държавен служител е около 2 долара на ден. Заплатата на работещите в туризма е средно 40-50 долара месечно. Един обикновен адвокат печели около 2 долара на ден при 12-часов работен ден. Пенсията (когато изобщо я има) е около 75 долара на месец, а два килограма месо ( което хората со позволяват евентуално в петък) е 15 долара. Чаша чай или една шиша (наргиле) струват в кафенетата около 20 цента. (Цените са ориентировъчни заради промените в курса на валутата).

За да оцелеят, египтяните имат основно две възможности – едната е подобна на познатите и у нас в недалечното ни минало взаимоспомагателни каси (фондове) – особено разпространени сред египетските съпруги с малки деца – всеки месец всяка от тях пуска в касата определена малка сума, като цялата събрана сума се дава на една жена. На следващия месец събраната сума получава съответно друга жена и т.н. Другата възможност е постоянното просене на пари от роднини и особено от такива, работещи в чужбина – в страните от Залива дори и неквалифициран работник може да припечели хиляда долара на месец без проблем.

Учителите са заплатени по-зле и от сервитьор в кафене (около 2 долара на ден). Болшинството родители намират начин да плащат за частни уроци на децата си (годишно за тази цел египтяните харчат над 2 милиарда долара), като така се стимулира дяволския кръг, при който учителите дават частни уроци до ранни зори на учениците си, заработвайки допълнително пари за издръжка на семействата си и бидейки обикновено твърде изморени на следващия ден, за да са в състояние да преподават качествено материала в училище.

За жалост корупцията е запазена марка на съвременното египетско общество. Масово, за да вършат работата си (за която получават заплата) държавните служители искат подкуп – по-малък за полицая и чиновника, по-голям за по-висшестоящите.

Другата „магическа” сила наред с подкупа имат връзките – без тях не можеш да стигнеш доникъде, а имаш ли ги, попаднеш ли под крилото на правилния човек респективно на брат му, чичо му и т.н. – успехът ти е гарантиран – независимо дали става дума за получаване на документ, намиране на работа или придобиване на материални блага.
По тази причина перспективите пред хората без връзки са нулеви. Независимо дали са образовани, амбициозни и трудолюбиви – шансовете им за намиране на работа и осигуряване на поносим стандарт на живот са минимални. Това води до масово усещане за безнадеждност и желание да се напусне страната без значение в каква посока.

За много млади хора създаването на семейство (крайъгълен камък в ценностната система на египтяните) е неосъществима мечта. Египетската традиция повелява младоженецът да осигури жилището и мебелите, а младоженката – електрическите уреди.

И понеже египтяните са горди хора, способни да се адаптират към всякаква ситуация, за съжаление част от младото, потентно мъжко население е намерила свой начин да оцелее – посредством доене ( и в буквален, и в преносен смисъл) на европейки. Типична гледка в туристическите зони като Луксор и морските курорти са разхождащи се египетски момъци, хванали за ръка (застаряващите си) европейски съпруги. Темата е обширна и наситена с много примери, но в най-общи линии става дума за разведени по-възрастни англичанки, германки и т.н., намерили щастието в лицето на младите си египетски любови. Разбира се, както подобава на една пълноценна връзка, щастието е взаимно – мъжете получават солидна издръжка, стават собственици на лъскави коли, вили и малък бизнес дори.
Представата, че европейките са лесна плячка за уреждане на живота все пак не се е насадила без помощта на самите европейки. Оттам и често обидното за порядъчните туристки (а и за придружаващите ги техни съпрузи/приятели) флиртаджийско отношение на  много египетски мъже.
И за да сме напълно обективни, трябва да споменем, че мъжката проституция процъфтява и когато става дума за задоволяване нуждите и на чужденците с по-нестандартни сексуални потребности Луксор е ключовата дума и в този случай.

Това е съвсем незначителна част от това, което може да се каже и разкаже за другите лица на Египет.
Акцентът не е върху тънката прослойка на супербогатите… думата ми е най-вече за обеднялата и изчезваща средна класа. Но въпреки всички тези проблеми  Египет си остава притегателно място за милиони хора. Да се надяваме, че в страна с такива великолепни история и богатства гражданите ще могат да получат шанса си да живеят в бъдеще спокойно и достойно.

ِАвтор: О.С.