Сирия – земя на толерантността


Скална църква в гр. Маалюля, Сирия.

Интервю с българка, омъжена от 15 г. и живееща в Сирия.

1) Като за начало представи накратко, себе си, семейството си? (откога си омъжена, колко деца имаш, какво си завършила)
Казвам се Десислава, омъжена съм вече повече от 15 години, имам 3 деца. Завършила съм право в България и ИЧС в Дамаск.

2) Как стана арабска съпруга. Къде се състоя вашата сватба? ( в см. спазени ли са сирийските сватбени традции, имахте ли гости от Сирия).

Запознах се със съпругът ми, както се запознаваха всички двойки преди да навлязат скайп браковете.  След няколкогодишна връзка сключихме брак в България. Гости от Сирия нямахме по простата причина ,че тогава /а и сега / е трудно да се вземе българска виза. Но за сметка на това присъстваха 2 братя на мъжа ми, които също живееха тук и негови приятели сирийци.
Сватабата си беше изцялo в български стил.

3) Разкажи с какви трудности си се сблъскала при пристигането си в Сирия, как се пребори с тях накратко.

Най-голямата трудност беше езика, аз разбирах малко и говорех още по-малко, за четене и писане и дума не можеше да става. Другото нещо, което беше различно е, че там за готвене се използва само газ, а в България газта за готвене все още не се използваше често, та и с това трябваше да свикна.

По отношение на градският транспорт линиите нямат номера, а само надписи и ако не можеш да четеш си загубен. Имаше и някои  порядки с които трябваше са се свикне – например когато са събрани само мъже гости-т.е. не роднини, жена не може да влезе в стаята  и обратно. Разбира се трябва да се уточни, че тези порядки не са валидни за всяко семейство, тъй като в Сирия има голямо разнообразие от религии и конфесии.
Но до сега не съм срещала нещо с което да не мога да се справя, изключвам интернета, който е под всякаква критика и истинско изпитание.

4) Освен с грижа за семействто занимаваш ли се с обществена или социална дейност? Каква по-точно?

Ккато и по-горе писах мъжъ ми ме записа в ИЧС ,защото без език съм за никаде. Дълги години работя в смейната фирма като работата ми се състои в обработка на документацията. Освен това съм член на дружество “Българка” в Дамаск, което наброява около 300 българки и взимам участие и в техните прояви,  присъствам на повечето срещите с български дипломатически лица, били на посещение в Сирия и посетили Българския културен център. Сега мисля да започна и професионални курсове в център към белгийското посолство.

5) Как възприема общество чужденките?

Към чужденките, които в Сирия са много и от различни националности не съществуват предразсъдъци. Мога да кажа, че всяка чужденка се възприема според това какъв човек е най-общо казано.

6) Живееш в една непозната за обикновения българин страна, така че въпросът “Какво не знаем за Сирия“ е може би неточен. По уместно е да попитаме “Какво българинът задължително трябва да знае за Сирия”?

Сирия не чак толкова различна от България, все пак стотици години сме били под една власт и сме почти две съседни държави, дели ни само Турция. За разлика от страните от Залива тук си има и нощен живот с дискотеки и алкохол, който се продава свободно. Но си има и определни граници, коио не бива да бъдат прескачани – например не можеш да сваляш някое момиче по улицата, защото може да се оплаче в полицията. Има двойки, които си ходят за ръка, но целувките на публични места – разнополовите, и ако не са между роднини не са добре приети. Целувките между близки са едно от нещата, което ме дразни -при арабите е прието при среща и раздяла да се разменят по 3 целувки по бузите, така че, ако видите 2-ма мъже  насред улицата да се целуват по бузите или пък 2 жени не мислете, че са с обратна ориентация.
Противно на очакванията място в автобус или на ред за нещозадължително се отстъпва на жена още с появата й.
Вода не се пие -освен минерална,ако ще стоите по-дълъг период ,може постепенно да започнета да смесвате с тази от чешмата.До скоро прекалено разголеното не се срещаше често-но,вече всичко може да се види.

7) Кое е най–типичното, най открояващото се в тази страна?


Смесицата от религии и националности, всъщност Сирия е пример за мирно и щастливо съществуване на толкова различни хора.

9) С какво се гордеят местните?


Местните не са скромни, няма нещо с което да не се гордеят.

10) Какви са били първите ти впечатления, може би някоя интересна, комична случка, ако е имало такава?

Тук има да се пише много, но ще разкажа само няколко случки. Пристигаме за първи път, мъжът ми каза че живее на село, и понеже беше нощ нищо не видях. Та ставам сутринта и излизаме какво да видя – широки асфалтирани улици, магазини, абе всичко за което се сетиш, а микробусчетата вървят през 5 мин.

Интересна гледка са и сирийските гранични служители – вече токова години ги гледам как продължават да пишат на компютъра с 1 пръст. Един от тях ме беше питал, връщайки се от България и носейки пълен куфар с учебници “Това за какво е?” ,отговорих му “Ами учебниците ми, уча в България”.А той попита “Защо ти е даучиш там?”.
В смисъл сбърка ме със сирийка, ако говориш свободно езика доста често ще ти се наложи да обесняваш, че нямаш баща сириец.

11) След 15  години живот в Сирия и 15 години брак с арабин, чустваш ли се променена, какво си възприела от арабския бит и култура, какво си научила от хората там?


Общо взето трудно се променям, но се научих какво например е арабска уговорка – ако те поканят в 2, то значи да отидеш най-рано в 4, че гости могат да ти дойдат по всяко време. Научих доста неща и от арабската кухня и т.н битовизми. И прословутото Инша Алла – ако е рекъл Господ.

12) Другите българи в Сирия, запазили ли са някой български обичаи, традиции?

Да, спазват се българскитег традиции, децата и внуците се учат на български език, българките редовно се събират, било то в центъра или пък по компании, където отрбелязват различни български празници.

13) И съответно има ли нещо българско, което арабските познати и семейство са възприели и прилагат в ежедневието си?

От мен възприемат няккои неща по отглеждането на децата.

Д. Изеддин е една от най-активните членки на клуба, занимава се освен с готварски съвети и обучение по арабски език онлайн, също и спревод на поезия и практически съвети.

Posted on 07.08.2010, in Uncategorized and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s